Мирела Костадинова Габровкият архитект Христо Василев Енев започва трудовия си път

Мирела Костадинова

Габровкият проектант Христо Василев Енев стартира трудовия си път като реализатор. Първата постройка, която подвига е желязната българска черква „ Св. Стефан “ в квартал „ Фенер “ в Цариград. Неин архитект бил проектант Азнавур, арменец по генезис. Изляна е във Виена, тежала 500 тона и коствала 300 000 златни лв.. Камбанарията ù била 40 метра. Изработена е от желязо, тъй като остарялата дървена църква била опожарена от турците. Докато работи в Цариград Василев е застрашен с ликвидиране, само че той не се отказал да довърши църквата. Църковното настоятелство му осигурило бодигард – Иван Генчев, също от Габрово.

Заради този прочут и до през днешния ден храм нарекли проектант Василев „ стоманеният габровец “, още „ стоманеният проектант “. Изпълнител е и на българската болница в Цариград, за която Евлоги Георгиев завещал 120 000 златни лв.. За този градеж е награден с медал за цивилен заслуги и името му е записано в „ Златната книга “.

Той е роден на 31 март 1868 година в Габрово. Баща му бил ковач и ножар. Правел си сметка синът му да наследи занаята и дюкяна му, само че младият мъж имал други проекти. Първите години учил в Габрово. За да си купи учебници и тетрадки продавал мляко и плодове, шиел двоен дикиш на чехли и емении. Работел като чирак в дърводелска работелница. После траял да учи в Държавната занаятчийница в Княжево в София. След като приключил дърводелския отдел на занаятчийницата, отпътувал за Прага през 1892 година Там се изучил в строително учебно заведение. Върнал се в България. Отново се отправил към Цариград, където работил известно време като строител.

След това пътищата го водят във Виена. През 1904 година се дипломира в Академията по изобразителни изкуства, в отдела по архитектура. Получава високо отличие и парична награда от 400 златни лв. за плановете си на византийска катедрала и държавна постройка. Той е първият българин почетен с такава висока премия. Владее до съвършенство математиката и рисуването. Тези умения му дават опция да оказва помощ на свои състуденти във Виена, с цел да препечели пари за издръжката си. Не получавал стипендия, а родителите му нямали опция да му изпращат средства от България. Веднъж в студентските си години не видял името си в поканите за изпит по математика. Младият мъж се усъмнил да не би да е пропуснат. Попитал професора си Квирцорт, а той му дал отговор: „ Няма никаква неточност. Вас първи изпитах. Вие към този момент решихте комплицираните задания. Последователен и твърдоглав преминахте изпита пред мен доста добре “.

През 1906-1909 година проектант Христо Василев е контрольор в Дирекцията на железниците. През това време по негови планове се строяли всички жп гари: Радомир – Кюстендил – Гюешево. Бил е контрольор в министерството на публичните здания, пътища и благоустройството. От 1926 до 1928 година е шеф на архитектурния отдел при БЗБ в София. Проектирал е аграрни учебни заведения, банкови здания, винарски мазета и пашкулотопилня в Харманли, също доста икономически здания. Негово дело е жп гарата в родния му град. Награден е с румънски юбилеен орден Карол I за градежа на жп линията Радомир – Кюстендил до турската граница през 1906 година

Той е проектирал частни здания и в София - една от тях е дом на доктор Никола Златин. В Русе прави къщата на Атанас Бурмов през 1910 година Проектира домовете на Иван Хаджигунчев (1912), Иван Ст. Паяков (1912), Колю Конкилев (1925), Андрея Кьошев (1926), Андрея Петров (1927), Минчо Кънев (1928), Цоню Конкилев (1933). Последната проф. Адолф Мусман оценил като чудесно издържана в жанр, фасада и доста положително систематизиране.

Архитект Христо Василев имал елегантен живописен нюх, който се вижда във всяка негова постройка. Търсел по друг метод позволение на архитектурни проблеми. В тях се вижда богато въображение и великолепие. Държал освен на външния тип, само че и на вътрешното систематизиране. Не разрешавал да се променя нищо в плановете му.
Давал проектите си начертани до най-малки подробност. Чертаел в детайлности стълбищата, балконите, прозорците, вратите. Дори къде да бъдат пантите на вратите, райберите и ключалките.

Той бил придирчив към себе си, само че претендирал това и от другите. Строг, когато става дума за работа, само че сърдечен в персоналните си връзки. Русенският проектант Ангел Деветаков споделя за него: „ По-прецизни, по-красиви, по-целесъобразни проекти от тези на проектант Василев аз не познавам “.
Габровският проектант осъществявал и акуратен надзор върху строителството. Правел неочаквани инспекции заран в пет часа и вечер сред 20 и 22 часа. Стържел с ножче, с цел да откри количеството и качеството на цимента в състава на бетона и маджуна, с око познавал дебелината на гредите и желязото. Ако не отговаряли на условията на плана, нареждал да се сменят.

През 1934 година написва „ Ръководство по домостроителство “, I част. Втората остава в ръкопис.
Няколко години по-късно проектант Христо Василев е поканен за професор в катедра „ Архитектура “ в новооткрития през 1942 година факултет по строително инженерство в София. Но заради неочакваната му гибел, той се разминава с академичната работа.